На берегах Шантары

Владимир Сачивко писал(а):Агааа...
Оказывается, РЭП - слушают!!!???

Владимир Сачивко писал(а):Оказывается, РЭП - слушают!!!???

Rayden писал(а):

Владимир Сачивко писал(а):Оказывается, РЭП - слушают!!!???

Ну не поют же

Бродяга писал(а):Самый приличный рэп, который я слышал, называется "Тоталитарным"...

Бушков писал(а):А сколько лет через полста будет ползать по улицам татуированных и пирсингованных бабулек

Валери писал(а):Александр Александрович, а на сколько языков переведены Ваши произведения и насколько качественно - как вы оцениваете? Вы работаете с издательствами иных государств?

Бушков писал(а):На болгарский три книги и еще готовятся. Переводы, в общем, неплохие. Есть еще чешское пиратское издание Анастасии, но я его не видел. Поляки вроде бы за Сварога берутся.

В ДНЕШНО ВРЕМЕ - ПРЕЗ ЛЯТОТО
Първа глава РАЗСЪМВАНЕ
Кучето се „разхожда чрез носа си". Тази проста истина се знае от всеки собственик на куче, чийто питомец по време на разходка, забил нос в земята, старателно разчита нечии невидими следи.
Още не беше се разсъмнало и в полуградинката-полу-горичката цареше сивота - по-гъста между дърветата и по-рехава на поляните. От време на време Гранд се слива¬ше с нея - сиво жизнерадостно куче на седем месеца. Как¬то винаги по това време, леко нащрек, то се плъзгаше меж¬ду дърветата върху дългите си крака, а кандидатът на на¬уките Ситников бързаше след него и зорко следеше да не се мушне в счупените стъкла, каквито тук имаше в изо¬билие.
Има различни кандидати на биологичните науки. Случ¬ва се да са практични мъже, станали от биолози куфарни търговци, посъбрали за прилична тойота на старо и тай-ничко обзавели апартаментче за любовницата си. Или -останали си биолози, но скатали се под сянката на чужде¬странен партньор, защото някои клонове на биологията дават възможности при известни умения да се поизкара нещо в зелено.
Повечето обаче все пак бяха поочукани от живота, кои¬то все още някак си съществуват, но животът им е без-
9

крайно сив и скучен. Ситников бе точно от тях. Парите му стигаха и да живее, и да има Гранд, но понякога изпитва¬ше печален ужас от кипящия около него живот, той го пла¬шеше и объркваше.
Разбираемо бе желанието му за самоутвърждаване. Крачейки бързо сред влажната мъгла, пъхна ръка в джоба на якето си и докосна студеното тежко пистолетче. То го караше да се чувства сигурен - газово, марка „Перфект". За повече нямаше пари. Е, любезният според съвремен-ните норми продавач не беше му казал, че с него е най-добре да се стреля по хлебарки, които за по-сигурно пре¬ди това трябва да са понабити и вързани. В регистрацион¬ния отдел на РОВД* също не се втурнаха да разочароват клиента - взеха паричките, дадоха му документчето и се ухилиха след него - с какво ли не се забавляват тези уче¬ни! Ситников обаче стана по-уверен, минавайки гордо край яките „вратове", сякаш беше Силвестър Сталоун и в джо¬ба си имаше килограмов колт.
Неочаквано Гранд се хвърли към храстите и не залая, а жално зави. Ситников усети сърцето си в краката. Така си и знаеше, не можеше песът да не си нарани лапата - в из¬почупените бутилки, щедро разхвърляни от пиянките.
Не, като че ли не беше толкова лошо - Гранд не си бе вдигнал лапата, здраво стоеше върху четирите, като се опитваше да издаде нещо между ръмжене и вой. Ситни¬ков видя показващата се между храстите ръка. Случва¬ше се често: някой се беше нафиркал и полегнал. Може¬ше да подсвирне на Гранд, за да не се пореже наистина, и преспокойно да се отдалечи. Но в прилив на смелост, пре¬дизвикана от опъналата джоба му германска играчка, реши поне веднъж да покаже що за мъж е. Издърпа за¬твора, вкара в цевта миниатюрното бледожълто патрон-
* РОВД - Районно отделение на вътрешните работи. - Бел. пр.

че, освободи с палеца си предпазителя и направи крачка
напред.
Успя да помисли, че ръката, кой знае защо, е много бле¬да. След това го обхвана ужас и мислите му изчезнаха.
Човекът лежеше по гръб, а широко отворените му очи бяха вперени във върховете на храстите. Светлото му яке беше в засъхнали големи тъмночервени петна, а от коре¬ма му стърчеше черна дръжка на нож. Наоколо цареше тишина, сякаш целият свят бе измрял.
След около пет секунди Ситников най-после схвана, че всичко е наистина, че пред него е труп. Той неуверено запристъпва назад, като се опитваше да си спомни какво се върши в подобни случаи. Гранд, лаейки възторжено, описваше кръгове. Неочаквано някъде на равнището на кръста му се чу гръм, в ноздрите му удари рязка воня -кандидатът на науките неволно бе дръпнал пластмасо¬вия спусък.
Пробяга още четири-пет метра, като се опитваше да се измъкне от газа, и тогава някой го запита високо, дори леко равнодушно:
- Какво, воюваме ли?
Ситников завъртя глава и видя двама мъже с необичай¬на за кандидата омоновска* форма, единият сякаш небреж¬но го държеше под прицела на къс автомат, а ръцете на другия бяха свободни.
- Хвани кучето си - каза този със свобоните ръце.
Оказа се, че стиска каишката в лявата ръка. Докато
Ситников, чието тяло трепереше, се опитваше с двете си ръце да я закачи за нашийника, омоновецът пъргаво се оказа до него, пъхна ръка в джоба му и измъкна пистолет-чето, което съвсем се бе смалило в присъствието на авто¬мата. Подуши цевта, рязко отметна глава и бегло хвърли поглед:
* ОМОН - Отряд на милицията със специално предназначение. - Бел. пр.

- Има номер... - И го пусна в широкия джоб на унифор¬мата си.
- Имам разрешение... - успя само да каже кандидатът.
- Ще проверим и ще го върнем. Я го виж какъв е... -Омоновецът щракна с пръсти към спокойния Гранд и по¬пита: - И защо търчим и стреляме? Някой направил ли ви е нещо?
- Там има мъртвец... С нож... - Ситников така трепере¬ше, че почти не можеше да съобрази накъде да посочи.
Другият, който най-после прецени ситуацията, свали автомата.
Стигнаха до мястото. Двамата омоновци дори не се доближиха - погледнаха от три метра и този с автомата поклати глава:
- Опънал е жартиерите. И защо си го заклал?
- Хайде стига, Коляне - каза партньорът му. - Ще взе¬ме да го чукне някой инфаркт... - Приближи се, приклекна и докосна бледата ръка. Обърна се, без да се изправя. -Вие, гражданино, разбира се, не сте го клали. А и да е било така, не е сега, ръката е студена, кръвта е засъхнала, очистили са го преди пет или шест часа... Коляне, викай по станцията... Стоп! Я ела тук! - повика той с пръст Сит¬ников. - Няма начин да не те разкарват като свидетел, така че отваряй си очите на четири. Какво има под дясната му ръка?
Ситников се вгледа:
- Пистолет...
И наистина се виждаше малък пистолет, но съвсем раз¬личен, играчката на кандидата не можеше да се мери с него. Светлината се отразяваше в черния пистолет с матов бля¬сък и това беше убедително и сериозно, веднага ставаше ясно, че е истински боен.
- ППК ли? - чу се гласът на този без автомат.
- Аха - каза партньорът му. - Или „Ерма", нали мо-делите дяволски приличат на валтерчето. А джобовете

му са обърнати и по земята се виждат банкноти, доста
едри...
Ситников едва успя да се извърне на другата страна. Всичко, което беше в стомаха му, изскочи навън, оставяй¬ки кисел вкус в устата му.
Зад гърба му пукаше радиостанцията:
- Аз съм пети, аз съм пети. На североизток, шестнай¬сети квадрат. При горичката. Имаме „студен", сериозен „студен".

12

Валери писал(а):Действительно класс!
А вот украинских переводов нет...